Бургас ще ме чака
Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе
към Бургас, а наоколо скита надежда.
Аз летя към любимото наше море,
пред което небето дори се навежда.
Аз мълча и полетата любя с очи –
а във влака животът играе на пастра.
Аз творя и вселената наша мълчи...
Аз надежда за всеки успявам да спастря.
Аз отивам, където вълните крещят,
и полетата бавно изчезват зад влака.
Аз се сливам с дървета, които мълчат,
и мечтая, защото Бургас ще ме чака!
© Димитър Драганов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ще се радвам да се видим някога в Бургас.Е,аз мога да ти бъда баба,но понякога човек се разбира по-добре с баба си!
-
Красиво, мечтателно, възторжено! Само с крещенето на вълните не мога да свикна. Може би шумят, бучат или нещо друго, което се сетиш, защото според мен крещенето е символ на безсилие, а вълните са силни и свободни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
