Бургас ще ме чака

Aug 18, 2021, 11:08 PM

Poetry

191 0 2

Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.

Аз не питам, а просто пътувам в купе
към Бургас, а наоколо скита надежда.
Аз летя към любимото наше море,
пред което небето дори се навежда.

Аз мълча и полетата любя с очи –
а във влака животът играе на пастра.
Аз творя и вселената наша мълчи...
Аз надежда за всеки успявам да спастря.

Аз отивам, където вълните крещят,
и полетата бавно изчезват зад влака.
Аз се сливам с дървета, които мълчат,
и мечтая, защото Бургас ще ме чака!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

лидка (Лидия Кърклисийска)

2021-09-24T19:19:43+03:00

Ще се радвам да се видим някога в Бургас.Е,аз мога да ти бъда баба,но понякога човек се разбира по-добре с баба си!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-08-19T17:21:02+03:00

Красиво, мечтателно, възторжено! Само с крещенето на вълните не мога да свикна. Може би шумят, бучат или нещо друго, което се сетиш, защото според мен крещенето е символ на безсилие, а вълните са силни и свободни!