Бургас ще ме чака
Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе
към Бургас, а наоколо скита надежда.
Аз летя към любимото наше море,
пред което небето дори се навежда.
Аз мълча и полетата любя с очи –
а във влака животът играе на пастра.
Аз творя и вселената наша мълчи...
Аз надежда за всеки успявам да спастря.
Аз отивам, където вълните крещят,
и полетата бавно изчезват зад влака.
Аз се сливам с дървета, които мълчат,
и мечтая, защото Бургас ще ме чака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
