9 окт. 2007 г., 20:55

Бури свирепи

1.2K 0 12

Бури свирепи подготви Животът за мен,
вятър прекършваше моята воля;
капки студени от дъжд Той изля върху мен,
но останах тъй силна и с хъс да се боря!

Падах сломена и слаба от тежките удари,
безжално изгарящи сърцето ми в плен;
мрачни и злобни слова от хорските думи
пареха вярата моя във всеки мой ден.

Облаци черни засенчваха Слънцето,
тъга и умора тежаха върху нежни клепачи,
изгубвах се често във пулса на времето,
вярата и надеждата си запазих обаче!

Изправях се бавно, но без колебание
дори и с прекършени от болка криле
с уверена борбеност без капка съмнение
вървя все напред и светът ме зове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...