29 июн. 2007 г., 10:38

Бурна нощ

1.6K 0 8

 

                 БУРНА  НОЩ


Когато гръмотевици трещят                                 

и бурята е толкова голяма,                                   

когато искам всички тук да замълчат                 

и кой да ме прегърне няма,

не се бави, любов, не се бави,                               

а с белия жребец                                                      

в нощта към мене полети.                                       

Аз чакам в бурята                                                     

вратата да отвориш с удар:                                    

светъл блясък,                                                          

силен тласък,                                                            

гръм и трясък,                                                            

страстен крясък                                                        

и отново                                                                      

блясък,                                                                        

тласък,                                                                          

трясък,                                                                          

крясък,                                                                           

и пак така, докато -                                                     

закована на стената

пеперуда -                                 

изгоря докрай

във пламъка                                                      

на таз любов-полуда                                                   

и отново

като Феникс                                                 

се родя

от пепелта                                                

за друга...                                                                    


август 2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...