БУРНА НОЩ
Когато гръмотевици трещят
и бурята е толкова голяма,
когато искам всички тук да замълчат
и кой да ме прегърне няма,
не се бави, любов, не се бави,
а с белия жребец
в нощта към мене полети.
Аз чакам в бурята
вратата да отвориш с удар:
светъл блясък,
силен тласък,
гръм и трясък,
страстен крясък
и отново
блясък,
тласък,
трясък,
крясък,
и пак така, докато -
закована на стената
пеперуда -
изгоря докрай
във пламъка
на таз любов-полуда
и отново
като Феникс
се родя
от пепелта
за друга...
август 2006г.
© Юлияна Всички права запазени