Jun 29, 2007, 10:38 AM

Бурна нощ

  Poetry
1.6K 0 8

 

                 БУРНА  НОЩ


Когато гръмотевици трещят                                 

и бурята е толкова голяма,                                   

когато искам всички тук да замълчат                 

и кой да ме прегърне няма,

не се бави, любов, не се бави,                               

а с белия жребец                                                      

в нощта към мене полети.                                       

Аз чакам в бурята                                                     

вратата да отвориш с удар:                                    

светъл блясък,                                                          

силен тласък,                                                            

гръм и трясък,                                                            

страстен крясък                                                        

и отново                                                                      

блясък,                                                                        

тласък,                                                                          

трясък,                                                                          

крясък,                                                                           

и пак така, докато -                                                     

закована на стената

пеперуда -                                 

изгоря докрай

във пламъка                                                      

на таз любов-полуда                                                   

и отново

като Феникс                                                 

се родя

от пепелта                                                

за друга...                                                                    


август 2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...