БУРЯ

Тъмен облак над земята се надвеси,

силен гръм небето разтресе,

вятър задуха, дъжд заваля,

студ непривичен ме завладя.

Бури незнайни в душата бушуват,

чувства потайни сърцето вълнуват.

Дъжд пороен безспирно вали,

пак разделени сме аз и ти.

Нощта грозно към мене пълзи,

дъждът от небето се слива със сълзи,

навред гъмжи от слепи тълпи

и губя сред тях твойте следи.

Очите ми трескаво бродят навред,

из мъглата от хора търсят пак теб.

Вик умоляващ отправям към тях,

но гръм мощен превръща го в прах.

Птица отлита, безумно смутена -

уплаши я времето в мен;

от дъжда да се скрие, кръжи упоена,

но пустошта не предлага заслон.

Безмилостно бурята всичко руши,

земята пропада, пропита от сълзи,

полудяла, душата от ужас крещи,

че приказките с край щастлив са лъжи.

И облакът тъмен все си пълзи,

дъждът пороен неспирно вали,

вятърът силен прикрива следи...

Ще се срещнем ли отново аз и ти?