Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
15 нояб. 2018 г., 20:28

Буря 

  Поэзия » Пейзажная
584 4 5

Небето ослепяло от светкавици

изгуби облаците бели. 

По тъмните заспали улици

само вятърът набира сили. 

 

Стърчат самотно светофарите

и преповтарят чути думи. 

Под напора на гумите

асфалтът пука от свои рани. 

 

В такава нощ, сама, 

сред гръм и мълнии, 

в океан от сълзи, 

сред хриповете самота, 

 

тишината удря силно.

Отеква в леденото стъкло

и пак се връща,

да вика с пълно гърло. 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??