Nov 15, 2018, 8:28 PM
Буря
Небето ослепяло от светкавици
изгуби облаците бели.
По тъмните заспали улици
само вятърът набира сили.
Стърчат самотно светофарите
и преповтарят чути думи.
Под напора на гумите
асфалтът пука от свои рани.
В такава нощ, сама,
сред гръм и мълнии,
в океан от сълзи,
сред хриповете самота,
тишината удря силно.
Отеква в леденото стъкло
и пак се връща,
да вика с пълно гърло.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Пак силен стних,Васе!Отбелязваш фактите по много осезателен начин!Дори природата изразява мрачните картини!
-
Силно въздействащо, Васе!... Както си го умееш!
-
А мен ме стисна за гърлото. Поздравления за въздействащия стих, Васе!
-
Тишината понякога е по-силна и от вика с пълно гърло.
-
Силно въздействащо стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
