Nov 15, 2018, 8:28 PM

Буря 

  Poetry » Landscape
582 4 5

Небето ослепяло от светкавици

изгуби облаците бели. 

По тъмните заспали улици

само вятърът набира сили. 

 

Стърчат самотно светофарите

и преповтарят чути думи. 

Под напора на гумите

асфалтът пука от свои рани. 

 

В такава нощ, сама, 

сред гръм и мълнии, 

в океан от сълзи, 

сред хриповете самота, 

 

тишината удря силно.

Отеква в леденото стъкло

и пак се връща,

да вика с пълно гърло. 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??