Буря
Небето ослепяло от светкавици
изгуби облаците бели.
По тъмните заспали улици
само вятърът набира сили.
Стърчат самотно светофарите
и преповтарят чути думи.
Под напора на гумите
асфалтът пука от свои рани.
В такава нощ, сама,
сред гръм и мълнии,
в океан от сълзи,
сред хриповете самота,
тишината удря силно.
Отеква в леденото стъкло
и пак се връща,
да вика с пълно гърло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
