Буря
Пресъхнала река съм аз,
със каменисто дъно.
Течах и със стихиен бяс,
догоре хвърлях пълни
води, и с пръски на дъга
разсейвах се в небето.
А вижте, вижте ме сега:
за присмех на поети!
Сега съм бурята безспир,
която ярост мята,
и няма в лумналия мир
пощада за земята.
В Окото й, щом паднеш ти,
една сълза прежуря.
Ще носиш само на беди!
Обичал ли си буря?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
