Пресъхнала река съм аз,
със каменисто дъно.
Течах и със стихиен бяс,
догоре хвърлях пълни
води, и с пръски на дъга
разсейвах се в небето.
А вижте, вижте ме сега:
за присмех на поети!
Сега съм бурята безспир,
която ярост мята,
и няма в лумналия мир
пощада за земята.
В Окото й, щом паднеш ти,
една сълза прежуря.
Ще носиш само на беди!
Обичал ли си буря?
© Елия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
