Пресъхнала река съм аз,
със каменисто дъно.
Течах и със стихиен бяс,
догоре хвърлях пълни
води, и с пръски на дъга
разсейвах се в небето.
А вижте, вижте ме сега:
за присмех на поети!
Сега съм бурята безспир,
която ярост мята,
и няма в лумналия мир
пощада за земята.
В Окото й, щом паднеш ти,
една сълза прежуря.
Ще носиш само на беди!
Обичал ли си буря?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
