katerina- (Катя Вангелова)
34 554
29 сент. 2010 г., 13:32

Буря 

  Поэзия » Любовная
849 0 6

Вятърът  гони косите ми като обрулено есенно листо.

Раздира ризата  на душата ми като разбойник.

Капки дъждовни бродират върху лицето ми своето везмо

и в едно със сълзите се сливат в булеварда-самотник.

 

Тъмни облаци прелитат подобно ято гарвани черни,

изкълвали звездите наместо зърно, неприятели верни.

Вино пенливо разливат безмерно от неписани делви

и стопяват доспехите ми, скроени по съдбовни промени.

 

Плаче сърцето като малко дете, пее своята песен греховна,

подобно гондола в бурно море, носеща тъжна серенада.

Протягам в тъмното двете си ръце, като лястовици бездомни

и търся твоето обично лице, като нова небесна Манна.

 

 

 

 

© Катя Вангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??