katerina- (Катя Вангелова)
34 554
29.09.2010 г., 13:32 ч.

Буря 

  Поезия » Любовна
740 0 6

Вятърът  гони косите ми като обрулено есенно листо.

Раздира ризата  на душата ми като разбойник.

Капки дъждовни бродират върху лицето ми своето везмо

и в едно със сълзите се сливат в булеварда-самотник.

 

Тъмни облаци прелитат подобно ято гарвани черни,

изкълвали звездите наместо зърно, неприятели верни.

Вино пенливо разливат безмерно от неписани делви

и стопяват доспехите ми, скроени по съдбовни промени.

 

Плаче сърцето като малко дете, пее своята песен греховна,

подобно гондола в бурно море, носеща тъжна серенада.

Протягам в тъмното двете си ръце, като лястовици бездомни

и търся твоето обично лице, като нова небесна Манна.

 

 

 

 

© Катя Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??