katerina- (Катя Вангелова)
34 554
Sep 29, 2010, 1:32 PM

Буря 

  Poetry » Love
744 0 6

Вятърът  гони косите ми като обрулено есенно листо.

Раздира ризата  на душата ми като разбойник.

Капки дъждовни бродират върху лицето ми своето везмо

и в едно със сълзите се сливат в булеварда-самотник.

 

Тъмни облаци прелитат подобно ято гарвани черни,

изкълвали звездите наместо зърно, неприятели верни.

Вино пенливо разливат безмерно от неписани делви

и стопяват доспехите ми, скроени по съдбовни промени.

 

Плаче сърцето като малко дете, пее своята песен греховна,

подобно гондола в бурно море, носеща тъжна серенада.

Протягам в тъмното двете си ръце, като лястовици бездомни

и търся твоето обично лице, като нова небесна Манна.

 

 

 

 

© Катя Вангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??