Tangerine (Хел)
132 1608
30 июл. 2019 г., 12:57

Буря (На Тор) 

  Поэзия » Пейзажная
727 2 4

Облаци аз виждам,
взора притъмнен е. 
От облаци не виждам
чистото трептение
на сиянията нощни.

 

Присвяткват в чуждите лозя
небесните покои
на гръмотевичния цар.
Той хвърля своя зар
и праща дъжд пороен.

 

Започва да се смее
със своя смях топовен
и мълния завчас
връхлита този свят.

 

През мътните стъкла 
опитвам аз тогава 
печата му да различа 
върху зелената дъбрава.

 

А тоз небесен цар
като чели ме забеляза
и с свойта тъмна мощ
разкъса небесата и ми каза:

 

"Сифино моме, Сифино,
дай ми ти шепа да пия 
от твойто ведро.
Защото си имам тук ази
много, много вода.
Но тя си отива от мене
когато я пусна с дъжда.

 

Сифино моме, Сифино.
Дай ми ти шепа да пия
от твойто ведро.
Защото аз тук съм затворен
и чакам последния гръм
да ме събуди от таз орисия 
и път да поема навън.

 

Аз съм дъждовният цар,
владетелят на тъмнината.
Но ти, ти си ми все още непозната.
Затова смили се над мен 
и пощади ме –
освободи ме от таз тъмна магия
и отвори ми твоята врата –
ако ли не, обречен съм на вечна самота"

 

06.2006

 

© Хел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че ме посети, Мери! Радвам се, че ти е въздействал по този начин стиха ми и че си го почувствала.
  • Почуствах го. Почуствах болката на дъждовния цар и аз нося същата болка в душата си. Силно въздействащо е. Поздравления!
  • Благодаря, Хари!
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??