Буря (На Тор)
Облаци аз виждам,
взора притъмнен е.
От облаци не виждам
чистото трептение
на сиянията нощни.
Присвяткват в чуждите лозя
небесните покои
на гръмотевичния цар.
Той хвърля своя зар
и праща дъжд пороен.
Започва да се смее
със своя смях топовен
и мълния завчас
връхлита този свят.
През мътните стъкла
опитвам аз тогава
печата му да различа
върху зелената дъбрава.
А тоз небесен цар
като чели ме забеляза
и с свойта тъмна мощ
разкъса небесата и ми каза:
"Сифино моме, Сифино,
дай ми ти шепа да пия
от твойто ведро.
Защото си имам тук ази
много, много вода.
Но тя си отива от мене
когато я пусна с дъжда.
Сифино моме, Сифино.
Дай ми ти шепа да пия
от твойто ведро.
Защото аз тук съм затворен
и чакам последния гръм
да ме събуди от таз орисия
и път да поема навън.
Аз съм дъждовният цар,
владетелят на тъмнината.
Но ти, ти си ми все още непозната.
Затова смили се над мен
и пощади ме –
освободи ме от таз тъмна магия
и отвори ми твоята врата –
ако ли не, обречен съм на вечна самота"
06.2006
© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.
