31 мар. 2008 г., 09:46

Буря в душата

734 1 3
                               Буря   в душата


              Затихва градчето тъжно и бяло,

              времето някак, сякаш е спряло...

              Децата прекрасни, птици отлетели,

              по друми широки свои поели...


              Няма  заводи... театър и кино,

              ах, как ни прекара, мила Родино!

              Няма я глъчка, хора подменени,

              как сменят се тихо цели системи...


              Ще дойдат ли... как? Други стойностни дни...

              Български дух - буден - на славни деди,

              да бликне мощно, да пребъде народ,

              за всяко кътче, Родино, с нов  живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъга...и носталгия...по отминали дни...
    Хубаво казано и написано! с обич, Лени.
  • Да Бъде! Аз съм тук -оставам!- за да Видя
  • Много е хубаво, много вярна картина за много от по-малките ни градове, стегнати в примката на безработицата, а енергията на хората остава непроявена и неоползотворена. Но заглавието сякаш не съответства на съдържанието - буря няма, а само тъга и носталгия.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....