калчева (Елена Калчева)
2 332

Mar 31, 2008, 9:46 AM

Буря в душата

Poetry » Civic

724 1 3

Буря в душата

Затихва градчето тъжно и бяло,

времето някак, сякаш е спряло...

Децата прекрасни, птици отлетели,

по друми широки свои поели...

Няма заводи... театър и кино,

ах, как ни прекара, мила Родино!

Няма я глъчка, хора подменени,

как сменят се тихо цели системи...

Ще дойдат ли... как? Други стойностни дни...

Български дух - буден - на славни деди,

да бликне мощно, да пребъде народ,

за всяко кътче, Родино, с нов живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Много тъга...и носталгия...по отминали дни...
Хубаво казано и написано! с обич, Лени.

2008-03-31T13:13:29+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

Да Бъде! Аз съм тук -оставам!- за да Видя

2008-03-31T12:02:01+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много е хубаво, много вярна картина за много от по-малките ни градове, стегнати в примката на безработицата, а енергията на хората остава непроявена и неоползотворена. Но заглавието сякаш не съответства на съдържанието - буря няма, а само тъга и носталгия.

2008-03-31T10:38:40+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0