31.03.2008 г., 9:46

Буря в душата

723 1 3
                               Буря   в душата


              Затихва градчето тъжно и бяло,

              времето някак, сякаш е спряло...

              Децата прекрасни, птици отлетели,

              по друми широки свои поели...


              Няма  заводи... театър и кино,

              ах, как ни прекара, мила Родино!

              Няма я глъчка, хора подменени,

              как сменят се тихо цели системи...


              Ще дойдат ли... как? Други стойностни дни...

              Български дух - буден - на славни деди,

              да бликне мощно, да пребъде народ,

              за всяко кътче, Родино, с нов  живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъга...и носталгия...по отминали дни...
    Хубаво казано и написано! с обич, Лени.
  • Да Бъде! Аз съм тук -оставам!- за да Видя
  • Много е хубаво, много вярна картина за много от по-малките ни градове, стегнати в примката на безработицата, а енергията на хората остава непроявена и неоползотворена. Но заглавието сякаш не съответства на съдържанието - буря няма, а само тъга и носталгия.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...