31.03.2008 г., 9:46

Буря в душата

725 1 3
                               Буря   в душата


              Затихва градчето тъжно и бяло,

              времето някак, сякаш е спряло...

              Децата прекрасни, птици отлетели,

              по друми широки свои поели...


              Няма  заводи... театър и кино,

              ах, как ни прекара, мила Родино!

              Няма я глъчка, хора подменени,

              как сменят се тихо цели системи...


              Ще дойдат ли... как? Други стойностни дни...

              Български дух - буден - на славни деди,

              да бликне мощно, да пребъде народ,

              за всяко кътче, Родино, с нов  живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъга...и носталгия...по отминали дни...
    Хубаво казано и написано! с обич, Лени.
  • Да Бъде! Аз съм тук -оставам!- за да Видя
  • Много е хубаво, много вярна картина за много от по-малките ни градове, стегнати в примката на безработицата, а енергията на хората остава непроявена и неоползотворена. Но заглавието сякаш не съответства на съдържанието - буря няма, а само тъга и носталгия.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...