31 mar 2008, 9:46

Буря в душата

  Poesía » Civil
732 1 3
                               Буря   в душата


              Затихва градчето тъжно и бяло,

              времето някак, сякаш е спряло...

              Децата прекрасни, птици отлетели,

              по друми широки свои поели...


              Няма  заводи... театър и кино,

              ах, как ни прекара, мила Родино!

              Няма я глъчка, хора подменени,

              как сменят се тихо цели системи...


              Ще дойдат ли... как? Други стойностни дни...

              Български дух - буден - на славни деди,

              да бликне мощно, да пребъде народ,

              за всяко кътче, Родино, с нов  живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъга...и носталгия...по отминали дни...
    Хубаво казано и написано! с обич, Лени.
  • Да Бъде! Аз съм тук -оставам!- за да Видя
  • Много е хубаво, много вярна картина за много от по-малките ни градове, стегнати в примката на безработицата, а енергията на хората остава непроявена и неоползотворена. Но заглавието сякаш не съответства на съдържанието - буря няма, а само тъга и носталгия.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...