31 mar 2008, 9:46

Буря в душата

  Poesía » Civil
728 1 3
                               Буря   в душата


              Затихва градчето тъжно и бяло,

              времето някак, сякаш е спряло...

              Децата прекрасни, птици отлетели,

              по друми широки свои поели...


              Няма  заводи... театър и кино,

              ах, как ни прекара, мила Родино!

              Няма я глъчка, хора подменени,

              как сменят се тихо цели системи...


              Ще дойдат ли... как? Други стойностни дни...

              Български дух - буден - на славни деди,

              да бликне мощно, да пребъде народ,

              за всяко кътче, Родино, с нов  живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъга...и носталгия...по отминали дни...
    Хубаво казано и написано! с обич, Лени.
  • Да Бъде! Аз съм тук -оставам!- за да Видя
  • Много е хубаво, много вярна картина за много от по-малките ни градове, стегнати в примката на безработицата, а енергията на хората остава непроявена и неоползотворена. Но заглавието сякаш не съответства на съдържанието - буря няма, а само тъга и носталгия.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...