Бурята
Бурята, виеща навън,
ми е толкова близка...
Тя е стон от душата ми,
болка от раната кървяща!
Тази рана, появила се отдавна,
и до днес е жива, незараснала!
Тя е спомен от младежките години,
в които бяхме толкова щастливи!
Бурята, стенеща навън,
пее за мойта любов неизстинала.
Тя ми носи лист от дървото на ъгъла,
вместо писмо от любимия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
