29 июл. 2014 г., 20:46

Бурята

681 0 1

Бурята, виеща навън,

ми е толкова близка...

Тя е стон от душата ми,

болка от раната кървяща!

 

Тази рана, появила се отдавна,

и до днес е жива, незараснала!

Тя е спомен от младежките  години,

в които бяхме толкова щастливи!

  

Бурята, стенеща навън,

пее за мойта любов неизстинала.

Тя  ми носи лист от дървото на ъгъла,

вместо писмо от любимия... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • „...вместо писмо от любимия.”
    Така е, някои неща никога не достигат до нас, дали задето ние сме блокирали пътя им, или подателят просто не желае... Боли.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...