Jul 29, 2014, 8:46 PM

Бурята 

  Poetry » Love
575 0 1
Бурята, виеща навън,
ми е толкова близка...
Тя е стон от душата ми,
болка от раната кървяща!
Тази рана, появила се отдавна,
и до днес е жива, незараснала!
Тя е спомен от младежките години,
в които бяхме толкова щастливи!
Бурята, стенеща навън,
пее за мойта любов неизстинала.
Тя ми носи лист от дървото на ъгъла,
вместо писмо от любимия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Random works
: ??:??