Бурята
Бурята, виеща навън,
ми е толкова близка...
Тя е стон от душата ми,
болка от раната кървяща!
Тази рана, появила се отдавна,
и до днес е жива, незараснала!
Тя е спомен от младежките години,
в които бяхме толкова щастливи!
Бурята, стенеща навън,
пее за мойта любов неизстинала.
Тя ми носи лист от дървото на ъгъла,
вместо писмо от любимия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
