jenyivanova (Jasmin)
227 3427
13 февр. 2022 г., 22:12

Бурята помежду ни 

  Поэзия » Любовная
1017 12 14

Не всеки допир ражда светлина

(победите по-често пък нагарчат)

и от нищото настъпва тишина,

а бурите без глас навярно плачат.

 

И между нас дъждът е нишки здрач,

стенат ветрове... светът загива...

Сълзите гневни на небесния косач

в сърцето на всемира се изливат...

 

... и пее гръм в реки от светлина.

Все повече приличам на вълчица,

в която вместо хищник спи сърна,

сънувала възможност да е птица.

 

И вдишвам тази зверска красота,

а нежността сърцето си съблича

(до гола кост, до дива самота)

... после раните ме учат да обичам.

 

Жени Иванова

© Jasmin Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??