Бурята помежду ни
Не всеки допир ражда светлина
(победите по-често пък нагарчат)
и от нищото настъпва тишина,
а бурите без глас навярно плачат.
И между нас дъждът е нишки здрач,
стенат ветрове... светът загива...
Сълзите гневни на небесния косач
в сърцето на всемира се изливат...
... и пее гръм в реки от светлина.
Все повече приличам на вълчица,
в която вместо хищник спи сърна,
сънувала възможност да е птица.
И вдишвам тази зверска красота,
а нежността сърцето си съблича
(до гола кост, до дива самота)
... после раните ме учат да обичам.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
