Бурята помежду ни
Не всеки допир ражда светлина
(победите по-често пък нагарчат)
и от нищото настъпва тишина,
а бурите без глас навярно плачат.
И между нас дъждът е нишки здрач,
стенат ветрове... светът загива...
Сълзите гневни на небесния косач
в сърцето на всемира се изливат...
... и пее гръм в реки от светлина.
Все повече приличам на вълчица,
в която вместо хищник спи сърна,
сънувала възможност да е птица.
И вдишвам тази зверска красота,
а нежността сърцето си съблича
(до гола кост, до дива самота)
... после раните ме учат да обичам.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
