Бушуваха вълните
Бушуваха вълните
и капка по капка океанът пресъхваше.
Излизаше...
Всичко капеше през двете скалѝ,
моите очи...
Пресъхна океанът,
настана пустиня,
всичко вече празно е в моята героиня.
Желаех ли желаех
малко място и за мен,
с тих повик смутен.
Получих ли го не,
бушуват вълните в моето сърце.
Птица прелетя,
настана тишина...
Пустинно затишие казах си аз,
защо ли да се мъча
с този моя пресипнал глас.
Тиха бъди и на него се подчини...
Няма смисъл вече,
любовта е толкова далече...
Бушуваха вълните,
туптеше засилено моето сърце,
вече дори топло не е,
вече дори черно е...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Компанска Все права защищены
