Бушуваха вълните
Бушуваха вълните
и капка по капка океанът пресъхваше.
Излизаше...
Всичко капеше през двете скалѝ,
моите очи...
Пресъхна океанът,
настана пустиня,
всичко вече празно е в моята героиня.
Желаех ли желаех
малко място и за мен,
с тих повик смутен.
Получих ли го не,
бушуват вълните в моето сърце.
Птица прелетя,
настана тишина...
Пустинно затишие казах си аз,
защо ли да се мъча
с този моя пресипнал глас.
Тиха бъди и на него се подчини...
Няма смисъл вече,
любовта е толкова далече...
Бушуваха вълните,
туптеше засилено моето сърце,
вече дори топло не е,
вече дори черно е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Компанска Всички права запазени