Бутилка вино

Поэзия » Любовная

902 1 4

Любовта като вино отлежава-

червено, кисело дори.

И колкото по-кисела била е,

толкова по-истински боли.

На мирис лекичко нагарча,

разсича устните със страст,

това е любовта обаче,

послевкусът е дори в контраст.

А ти си пивка като Мерлото:

нежност си, забулена в ален.

От първа глътка влюбих се,

защото

с теб се чувствам окрилен.

На глътки бавно ще отпивам...

В устата ми ще вика твоят дъх.

Отворихме с теб бутилка вино;

пияни от любов сме вече, ВЪХ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

qnko6677 (Веселин Джуров)

Благодаря, Силвия. Имам същото усещане за "ВЪХ" и аз.

2021-09-27T07:52:32+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Хубаво усещане ми донесе стихотворението, само на финала " ВЪХ" 🙂. Все едно да пиеш хубаво вино(мерло, както е тук) и на дъното на чашата да се появи муха(примерно). Бих я преглътнала, в друг случай за мезе, но мисля че в този не се налага, понеже пишеш хубаво.

2021-09-26T22:33:55+03:00
qnko6677 (Веселин Джуров)

Здравейте, Дарина. Имам предвид ален като кървавочервен.

2021-09-26T19:24:59+03:00
щураче (любимка)

Къде е ударението на думата "ален". Следвайки ритъма е на "е" и означава нажежено желязо, но дори и така не мога да я "вържа" Какво всъщност е значението и в творбата ти?

2021-09-26T16:37:12+03:00