qnko6677 (Веселин Джуров)
36 19
25.09.2021 г., 22:49 ч.

Бутилка вино 

  Поезия » Любовна
577 1 4

Любовта като вино отлежава-

червено, кисело дори.

И колкото по-кисела била е,

толкова по-истински боли.

 

На мирис лекичко нагарча,

разсича устните със страст,

това е любовта обаче,

послевкусът е дори в контраст.

 

А ти си пивка като Мерлото:

нежност си, забулена в ален.

От първа глътка влюбих се,

защото

с теб се чувствам окрилен.

 

На глътки бавно ще отпивам...

В устата ми ще вика твоят дъх.

Отворихме с теб бутилка вино;

пияни от любов сме вече, ВЪХ!

 

© Веселин Джуров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Силвия. Имам същото усещане за "ВЪХ" и аз.
  • Хубаво усещане ми донесе стихотворението, само на финала " ВЪХ" 🙂. Все едно да пиеш хубаво вино(мерло, както е тук) и на дъното на чашата да се появи муха(примерно). Бих я преглътнала, в друг случай за мезе, но мисля че в този не се налага, понеже пишеш хубаво.
  • Здравейте, Дарина. Имам предвид ален като кървавочервен.
  • Къде е ударението на думата "ален". Следвайки ритъма е на "е" и означава нажежено желязо, но дори и така не мога да я "вържа" Какво всъщност е значението и в творбата ти?
Предложения
: ??:??