25.09.2021 г., 22:49

Бутилка вино

888 1 4

Любовта като вино отлежава-

червено, кисело дори.

И колкото по-кисела била е,

толкова по-истински боли.

 

На мирис лекичко нагарча,

разсича устните със страст,

това е любовта обаче,

послевкусът е дори в контраст.

 

А ти си пивка като Мерлото:

нежност си, забулена в ален.

От първа глътка влюбих се,

защото

с теб се чувствам окрилен.

 

На глътки бавно ще отпивам...

В устата ми ще вика твоят дъх.

Отворихме с теб бутилка вино;

пияни от любов сме вече, ВЪХ!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Джуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силвия. Имам същото усещане за "ВЪХ" и аз.
  • Хубаво усещане ми донесе стихотворението, само на финала " ВЪХ" 🙂. Все едно да пиеш хубаво вино(мерло, както е тук) и на дъното на чашата да се появи муха(примерно). Бих я преглътнала, в друг случай за мезе, но мисля че в този не се налага, понеже пишеш хубаво.
  • Здравейте, Дарина. Имам предвид ален като кървавочервен.
  • Къде е ударението на думата "ален". Следвайки ритъма е на "е" и означава нажежено желязо, но дори и така не мога да я "вържа" Какво всъщност е значението и в творбата ти?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...