qnko6677 (Веселин Джуров)
36 19
Sep 25, 2021, 10:49 PM

Бутилка вино 

  Poetry » Love
469 1 4

Любовта като вино отлежава-

червено, кисело дори.

И колкото по-кисела била е,

толкова по-истински боли.

 

На мирис лекичко нагарча,

разсича устните със страст,

това е любовта обаче,

послевкусът е дори в контраст.

 

А ти си пивка като Мерлото:

нежност си, забулена в ален.

От първа глътка влюбих се,

защото

с теб се чувствам окрилен.

 

На глътки бавно ще отпивам...

В устата ми ще вика твоят дъх.

Отворихме с теб бутилка вино;

пияни от любов сме вече, ВЪХ!

 

© Веселин Джуров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Силвия. Имам същото усещане за "ВЪХ" и аз.
  • Хубаво усещане ми донесе стихотворението, само на финала " ВЪХ" 🙂. Все едно да пиеш хубаво вино(мерло, както е тук) и на дъното на чашата да се появи муха(примерно). Бих я преглътнала, в друг случай за мезе, но мисля че в този не се налага, понеже пишеш хубаво.
  • Здравейте, Дарина. Имам предвид ален като кървавочервен.
  • Къде е ударението на думата "ален". Следвайки ритъма е на "е" и означава нажежено желязо, но дори и така не мога да я "вържа" Какво всъщност е значението и в творбата ти?
Random works
: ??:??