Бяг
БягТичам през пустинни небеса, стъпките ми парят като огън, леко намирисва на мъгла, пръснала се тук да ме затвори. Тичам, а зад мен горят цветя, падат изнемогващо дървета, облаци линеят без дъжда, липсващ във прозрачните им вени. Искам да се спра във някой вик, мощен като изстрел скорострелен, бяла съм, по-бяла от луна, чезнеща сред призрачни дантели. Тичам, а зад мен остава прах, цветен е отпреде хоризонта, леко намирисва на мъгла, търся я дори. Да ме затвори. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
