juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
22.07.2008 г., 12:45

Бяг

1K 0 7

Бяг

Тичам през пустинни небеса,

стъпките ми парят като огън,

леко намирисва на мъгла,

пръснала се тук да ме затвори.

Тичам, а зад мен горят цветя,

падат изнемогващо дървета,

облаци линеят без дъжда,

липсващ във прозрачните им вени.

Искам да се спра във някой вик,

мощен като изстрел скорострелен,

бяла съм, по-бяла от луна,

чезнеща сред призрачни дантели.

Тичам, а зад мен остава прах,

цветен е отпреде хоризонта,

леко намирисва на мъгла,

търся я дори. Да ме затвори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0