БЯГ

                                         на поетите

Препускат дълговласите коне

тъй, сякаш че не стъпват по земята.

Сивее в гривите уплашено поле,

копитата  - покрива с плач росата.

Препускат, без да жалят за света -

в сърцата им свободен дух витае.

А хоризонтът мами ги с мечта -

да полетят на звездното в безкрая.

В красив галоп се носят денем те,

а нощем спи у тях една надежда -

 звезда вълшебна в девствено небе

към своя Рай табуна да отвежда.

Това е специален поздрав към тези, които желаят, опитват се и творят

ЛИТЕРАТУРНИ произведения, без да се страхуват и отхвърлят градивната критика.