Бяг
БЯГ
на поетите
Препускат дълговласите коне
тъй, сякаш че не стъпват по земята.
Сивее в гривите уплашено поле,
копитата - покрива с плач росата.
Препускат, без да жалят за света -
в сърцата им свободен дух витае.
А хоризонтът мами ги с мечта -
да полетят на звездното в безкрая.
В красив галоп се носят денем те,
а нощем спи у тях една надежда -
звезда вълшебна в девствено небе
към своя Рай табуна да отвежда.
Това е специален поздрав към тези, които желаят, опитват се и творят
ЛИТЕРАТУРНИ произведения, без да се страхуват и отхвърлят градивната критика.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
