10 нояб. 2010 г., 16:07

Бяг

650 0 0

Тичам стремглаво напред,

очи не извъртам дори,

краката неуморимо вървят,

към място, непознато за мен.


Преминавам през красиви места,

някъде там се намира жена,

жена с прекрасна коса

и кожа по-сладка от мед.


Запъхтяно тичам към нея,

искам да я достигна за миг,

да отдъхна от дългия път

и жадувана почивка да получа.


Колкото повече тичам,

толкова по-далече е тя,

ръце протягам към нея,

но не достигам целта.


Продължавам да тичам,

но без цел и посока,

ще достигна ли някога целта,

или ще си остане само мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...