Тичам стремглаво напред,

очи не извъртам дори,

краката неуморимо вървят,

към място, непознато за мен.

Преминавам през красиви места,

някъде там се намира жена,

жена с прекрасна коса

и кожа по-сладка от мед.

Запъхтяно тичам към нея,

искам да я достигна за миг,

да отдъхна от дългия път

и жадувана почивка да получа.

Колкото повече тичам,

толкова по-далече е тя,

ръце протягам към нея,

но не достигам целта.

Продължавам да тичам,

но без цел и посока,

ще достигна ли някога целта,

или ще си остане само мечта.