10.11.2010 г., 16:07

Бяг

649 0 0

Тичам стремглаво напред,

очи не извъртам дори,

краката неуморимо вървят,

към място, непознато за мен.


Преминавам през красиви места,

някъде там се намира жена,

жена с прекрасна коса

и кожа по-сладка от мед.


Запъхтяно тичам към нея,

искам да я достигна за миг,

да отдъхна от дългия път

и жадувана почивка да получа.


Колкото повече тичам,

толкова по-далече е тя,

ръце протягам към нея,

но не достигам целта.


Продължавам да тичам,

но без цел и посока,

ще достигна ли някога целта,

или ще си остане само мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...