10.11.2010 г., 16:07

Бяг

645 0 0

Тичам стремглаво напред,

очи не извъртам дори,

краката неуморимо вървят,

към място, непознато за мен.


Преминавам през красиви места,

някъде там се намира жена,

жена с прекрасна коса

и кожа по-сладка от мед.


Запъхтяно тичам към нея,

искам да я достигна за миг,

да отдъхна от дългия път

и жадувана почивка да получа.


Колкото повече тичам,

толкова по-далече е тя,

ръце протягам към нея,

но не достигам целта.


Продължавам да тичам,

но без цел и посока,

ще достигна ли някога целта,

или ще си остане само мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...