1 апр. 2007 г., 23:20

Бягащо пламъче 

  Поэзия
802 0 3
Превземане на сетивата
в очарованата тишина.
Аз и ти -
поглед, дихание,
лунен бяг
в омагьосаните ни тела.
Синя усмивка
изгрява в очите ти,
аз те докосвам
с късче възторг,
бягащо пламъче
целува извивките
на нашата
подивяла любов.



© Светла Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щрихиране на постигнатата цялост - това е интересен изказ, постигащ полифоничност.
  • Благодаря, Христо! И преживяването си го биваше, може би и затова стиха стана. Но такива работи стават веднъж на сто години. А после-просто ти се налага да живееш...някак си..
    Лека седмица!
  • Чудесен стих, Светле!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??