1 апр. 2007 г., 23:20

Бягащо пламъче

Поэзия

1K 0 3

Превземане на сетивата
в очарованата тишина.
Аз и ти -
поглед, дихание,
лунен бяг
в омагьосаните ни тела.
Синя усмивка
изгрява в очите ти,
аз те докосвам
с късче възторг,
бягащо пламъче
целува извивките
на нашата
подивяла любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

Щрихиране на постигнатата цялост - това е интересен изказ, постигащ полифоничност.

2007-04-03T22:55:20+03:00
seal_69 (Светла)

Благодаря, Христо! И преживяването си го биваше, може би и затова стиха стана. Но такива работи стават веднъж на сто години. А после-просто ти се налага да живееш...някак си..
Лека седмица!

2007-04-02T18:12:33+03:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих, Светле!!! Поздрави!!!

2007-04-02T12:15:32+03:00