Apr 1, 2007, 11:20 PM

Бягащо пламъче

  Poetry
1K 0 3
Превземане на сетивата
в очарованата тишина.
Аз и ти -
поглед, дихание,
лунен бяг
в омагьосаните ни тела.
Синя усмивка
изгрява в очите ти,
аз те докосвам
с късче възторг,
бягащо пламъче
целува извивките
на нашата
подивяла любов.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щрихиране на постигнатата цялост - това е интересен изказ, постигащ полифоничност.
  • Благодаря, Христо! И преживяването си го биваше, може би и затова стиха стана. Но такива работи стават веднъж на сто години. А после-просто ти се налага да живееш...някак си..
    Лека седмица!
  • Чудесен стих, Светле!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...