1.04.2007 г., 23:20

Бягащо пламъче

998 0 3
Превземане на сетивата
в очарованата тишина.
Аз и ти -
поглед, дихание,
лунен бяг
в омагьосаните ни тела.
Синя усмивка
изгрява в очите ти,
аз те докосвам
с късче възторг,
бягащо пламъче
целува извивките
на нашата
подивяла любов.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щрихиране на постигнатата цялост - това е интересен изказ, постигащ полифоничност.
  • Благодаря, Христо! И преживяването си го биваше, може би и затова стиха стана. Но такива работи стават веднъж на сто години. А после-просто ти се налага да живееш...някак си..
    Лека седмица!
  • Чудесен стих, Светле!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...