Бягство
Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове,
минутите - в години променени,
а часовете - дълги векове,
когато няма никого до мене.
Безжизнено протягам пак ръка -
в мислите си аз да те прегърна,
невиждащ в ледената самота
към спомените бавно да се върна.
Не искам да оставам вечно там -
на миналото в златните покои,
от дето винаги се връщам сам
в житейските незгоди и усои.
Но нещо ме влече към тези дни...
Не бягам от неволи многолики.
Имаше там огън и мечти,
Любов там имаше - велика.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове,
минутите - в години променени,
а часовете - дълги векове,
когато няма никого до мене.
Безжизнено протягам пак ръка -
в мислите си аз да те прегърна,
невиждащ в ледената самота
към спомените бавно да се върна.
Не искам да оставам вечно там -
на миналото в златните покои,
от дето винаги се връщам сам
в житейските незгоди и усои.
Но нещо ме влече към тези дни...
Не бягам от неволи многолики.
Имаше там огън и мечти,
Любов там имаше - велика.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
