May 15, 2006, 12:27 PM
Бягство
Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове,
минутите - в години променени,
а часовете - дълги векове,
когато няма никого до мене.
Безжизнено протягам пак ръка -
в мислите си аз да те прегърна,
невиждащ в ледената самота
към спомените бавно да се върна.
Не искам да оставам вечно там -
на миналото в златните покои,
от дето винаги се връщам сам
в житейските незгоди и усои.
Но нещо ме влече към тези дни...
Не бягам от неволи многолики.
Имаше там огън и мечти,
Любов там имаше - велика.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове,
минутите - в години променени,
а часовете - дълги векове,
когато няма никого до мене.
Безжизнено протягам пак ръка -
в мислите си аз да те прегърна,
невиждащ в ледената самота
към спомените бавно да се върна.
Не искам да оставам вечно там -
на миналото в златните покои,
от дето винаги се връщам сам
в житейските незгоди и усои.
Но нещо ме влече към тези дни...
Не бягам от неволи многолики.
Имаше там огън и мечти,
Любов там имаше - велика.
© Найден Найденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И това много ми допадна.
-
Благодаря!
-
Самотата... понякога е прекрасна окомплектована с нашите спомени
Благодаря! -
Много хубаво, браво! Чете се на един дъх! Поздравления!
-
"Но нещо ме влече към тези дни...
Не бягам от неволи многолики.
Имаше там огън и мечти,
Любов там имаше - велика. "
И пак да има!
Поздрав1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
