May 15, 2006, 12:27 PM

Бягство

  Poetry
709 0 5
Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.

Секундите са тъжни часове,
минутите - в години променени,
а часовете - дълги векове,
когато няма никого до мене.

Безжизнено протягам пак ръка -
в мислите си аз да те прегърна,
невиждащ в ледената самота
към спомените бавно да се върна.

Не искам да оставам вечно там -
на миналото в златните покои,
от дето винаги се връщам сам
в житейските незгоди и усои.

Но нещо ме влече към тези дни...
Не бягам от неволи многолики.
Имаше там огън и мечти,
Любов там имаше - велика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...