Бягство
Ела, сестрице, поседни до мен.
Къде е синята пола на точки?
Придърпай си от залеза ранен,
втъкал по длани времето в чертички...
Умът запънат, дърпан от въпрос
с часовника едно и също трака...
Все идваш гола, аз си тръгвам бос,
кой толкоз беден вечно ще ни чака?
Запарил съм горчилка -див равнец!
Снежецът на коси е бяла билка!
И те чертаха стряха за беглец -
един молив с избягала острилка...
О, няма да те питам колко друми
и трънчета си сбрала за подслон.
Любов си – не очаквам много думи!
Живот съм – Коледата в твоя дом!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
Поздрави!
