Dec 11, 2019, 10:50 AM

Бягство

  Poetry
1.3K 7 10

Ела, сестрице, поседни до мен.

Къде е синята пола на точки?

Придърпай си от залеза ранен,

втъкал по длани времето в чертички...

 

Умът запънат, дърпан от въпрос

с часовника едно и също трака...

Все идваш гола, аз си тръгвам бос,

кой толкоз беден вечно ще ни чака?

 

Запарил съм горчилка -див равнец!

Снежецът на коси е бяла билка!

И те чертаха стряха за беглец -

един молив с избягала острилка...

 

О, няма да те питам колко друми

и трънчета си сбрала за подслон.

Любов си – не очаквам много думи!

Живот съм – Коледата в твоя дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За това е поезията, Наде - и да те разплаче, и да те разсмее, точно като приятелят...благодаря ти за вдъхновението! Права си, Пепи, поздрави! Благодаря, Руми!
  • Браво!
  • Където има любов има живот. Поздрави, Ина!
  • Благодаря, Марко! "При мен е не само със стиховете"- току що чух едно мъжко признание, поне с един сте на едно мнение Поздрави!
  • Има нещо магнетично в стиховете ти.
    Признавам, не всичко разбирам, но ми харесват.
    Поздрави !

... А аз ще те последвам... Боса... 🇧🇬

И тази нощ сънят избяга
и чувам някой тихо плаче,
трепереща отвън на прага,
любов, измръзнало сираче.
Ела седни и постопли се, ...
878 5 25

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...