Тъй красива, изящна и бяла,
тя застана на лунния праг
и съблече сърцето си - вяла,
но остави тъгата за враг...
Всичко друго по детски прогони,
да запали лъжата успя.
Без дори сълза да отрони,
нежна песен на злото изпя...
Лека нощ!- тя с ирония каза
на нахалните - черните дни,
със усмивка ги хвърли във "джаза" -
там чаровно страхът ù изгни... ...