Бягство
Тъй красива, изящна и бяла,
тя застана на лунния праг
и съблече сърцето си - вяла,
но остави тъгата за враг...
Всичко друго по детски прогони,
да запали лъжата успя.
Без дори сълза да отрони,
нежна песен на злото изпя...
Лека нощ!- тя с ирония каза
на нахалните - черните дни,
със усмивка ги хвърли във "джаза" -
там чаровно страхът ù изгни...
Вече силна, с вълшебна тояга,
взе любимите - с чисто сърце.
Впрегна се с луната и... избяга
във мечтите, к′ат живо перце...
07.03.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Агапея Полис Все права защищены
