13.03.2010 г., 13:54 ч.

Бягство 

  Поезия
537 0 3

 

 

Тъй красива, изящна и бяла,

тя застана на лунния праг

и съблече сърцето си - вяла,

но остави тъгата за враг...


Всичко друго по детски прогони,

да запали лъжата успя.

Без дори сълза да отрони,

нежна песен на злото изпя...


Лека нощ!- тя с ирония каза

на нахалните - черните дни,

със усмивка ги хвърли във "джаза" - 

там чаровно страхът ù изгни...


Вече силна, с вълшебна тояга,

взе любимите - с чисто сърце.

Впрегна се с луната и... избяга

във мечтите, к′ат живо перце...



07.03.2010г.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??